Ние предлагаме следните модели термопомпи:

-Hotjet

• Вода-вода
• Земя-вода
• Въздух-вода

-Daikin Altherma -- въздух-вода

• LT - само отопление
• LT - отопление и охлаждане
• HT - отопление да 80^оС 

Информация за термопомпите

Нашият дом е най-важното нещо и в него прекарваме 2/3 от живота ни. Ние го създаваме и го правим най-комфортен за нас. В него трябва да ни е приятно за живеене през всики сезон. Поради географското разположение на България домът ни се нуждае задължително отопление през зимата, междинните сезони, и частично охлаждане през лятото. За да си създадем уют и комфорт в дома, ние трябва да се съобразим с някои основни параметри: температура, влажност на въздуха, светлина, шум и др.Спрямо външните атмосверни влияния като: температура, влажност на въздуха, мъгли и други, термопомпите на GDH не се влияят от тези външни фактори.

Затова, когато изграждаме своя дом се питаме с какво ще го отопляваме и охлаждаме. Всички фирми които се занимават в тази област предлагат разнообразни източници на топлина като най-често са котел на дърва, газов, електрически, нафтов и много други, а за охлаждане само няколко вида системи с директно изпарение: въздъхооладители (Сплит системи) или така наречените „климатици”. Но стигаме неминуемо до поредица от въпроси. Какъв източник да изберем и колко ще са ни разходите за нужното гориво през тези сезони, и няма ли едно съоръжение с една система което е ефективно и да произвежда топлина през зимата и студ през лятото? Това съоръжение се нарича ТЕРМОПОМПА.Има ги вече и на Българският пазар,предлагат се на достъпни цени. Тя е най-ефективният източник на топлина, едновременно замества котела и климатика, тази техника става все по-популярна и с всеки ден измества другите алтернативни източници. Термопомпата попада в групата на възобновяемите енергийни източници. Принципът на работа е като на елементарна хладилна машина, работеща в термопомпен принцип и се основава на основния принцип за преместване на топлина от едно място на друго. Като конструкция термопомпеният агрегат е прост, състои се  от два топлообменни апарата, компресор и хладилен агент.

Когато работи в термопомпен принцип режим „отопление” агрегатът използва топлината съдържаща се в почвата, водата или въздуха. Този източник отдава топлина на така наречения външен топлообменник „изпарител”. В него хладилният агент поглъща топлината и се изпарява, компресорът засмуква парите носещи топлинната от източника и я изпраща към втория вътрешен топлообменник наречен „кондензатор”, а той е свързан с отоплителната инсталация на сградата. Постъпилата вече топлинна енергия в кондензатора се пренася на топлоносителя най-често вода която циркулира в отоплителната инсталация на сградата изградена от радиатори, конвектори, лири или подово лъчисто отопление.

При режим „охлаждане” агрегатът сменя посоката на хладилният агент и топлообменник в режим отопление „кондензатор” става „изпарител” и вече се взема топлината от жилищната част на сградата която обитаваме, и я изхвърля извън нея. За да се направи една термопомпа по-ефективна и през летният сезон, тази отпадна топлина от сградата се отдава за затопляне на бойлери за битово гореща вода или за басейни.

Използването на термопомпеният агрегат има не само екологичния ефект но и материален. Той ще намали сметките ви за един отоплителен сезон от три до четири пъти. Това е така защото използваме безплатната топлина от слънцето складирана в почвата, подпочвените води и въздуха, единствената енергия която трябва да вложим е да пренесем тази топлинна енергия, т.е. ако имаме жилище от 120 m² отопляема площ се нуждаем от термопомпа с топлинна мощност -10 kW . Дялът на източника на топлина е 75% (7,5 kW), а за да пренесем тази енергия ще вложим останалите 25% (2,5 kW) електроенергия. Средното работно време на една термопмпа е от 8 ÷ 10 часа на денонощие, ако направим изчисления за нашият пример колко ще платим месечно за отопление на 120 m² отопляема площ като приемем осреднена стойност на 1 kW/h e 0,145 лева: 9 x 2,5 x 30 x 0,145 = 98 лева за отопление и битово горещо водоснабдяване на месец. Най-общо казано ако вложим 1 kW електроенергия ще получим 4 kW топлинна мощност

Параметри на термопомпата:

COP (Coefficient Of Performance) това е най-често срещаният  параметър на термопомпите. Той е коефициент на трансформация и означава отношението на придобита към вложената енергия (най-често електрическа). Този коефициент се отнася само когато термопомпата работи в режим на отопление, и варира от 3 ÷ 5.

EER (Energy Efficincy Ratio). Oзначава ефективността нa термопомпата в режим охлаждане. Термопомпените агрегати се делят на четири основни типа:

Хидротермални помпи „вода-вода” – използват енергията на подпочвените води (сондаж, кладенец и др.). Поради високата си ефективност (благодарение на целогодишно, постоянната температура на водите) намират голямо приложение както за малки едно-фамилни къщи, така и за хотели, административни сгради, производствени цехове и др. Хидротермалните помпи са съвместими с всички съвременни отоплителни тела: радиатори, конвектори, подово лъчисто отопление, защото подавания топлоносител е с температура до 50 °С.

Геотермални помпи „земя-вода” - използват акумулираната слънчева енергия в замята. Отнемането на тази топлина става посредством хоризонтални тръбни серпентини, положени на 2m под земното равнище в дворното място на сградата . Друг тип съоръжение за отнемане на топлинна енергия от земята е вертикалния U-образен тръбен сондаж, при този тип се достигат по-високи енергични почвени слоеве, което го прави по-ефективен от хоризонталните серпентини.

Мини чилъри „въздух-вода” - използват топлинната енергия съдътжаща се във въздуха. Тяхната ефективност е най-непостоянна в сравнение с останалите видове термопомпи, защото най-пряко се влияят от параметрите на въздуха (температура и влагосъдържание ).

Въздухооладители „въздух-въздух” (климатици) – както чиларите използват енергията от въздуха.

Видове термопомпи
 
1. "Въздушна" - извлича топлинна енергия от околния въздух
1.1. модел "въздух-въздух". Състои се от две вентилаторни секции - за външен въздух и за вътрешен въздух. Принципът на работа е следният: извлича енергия от външния въздух, като я отдава в концентриран вид на вътрешния. Известни са под наименованието "климатик". Има два варианта:

а/ Едно външно тяло, което се монтира от вън.

б/ "Сплит", който се състои от две тела вътрешно и външно.

Недостатък е ниската ефективност (в сравнение с "водните" термопомпи) в режим "отопление" под 0° на външния въздух. В режим "охлаждане" над 25 градуса на външния въздух.
 
 1.2. модел "въздух-вода". Състои се от една вентилаторна секция (за външен въздух) и воден топлообменник за свързване с вътрешна тръбна инсталация "парно". Принципа на работа е следният: извлича енергия от външния въздух, като я отдава в концентриран вид на водата движеща се във вътрешната инсталация. Известни са под наименованието "чилър с водна секция". Вътрешните тела могат да бъдат както радиатори, така и конвектори. Разликата е че конвекторите могат да се ползват и за охлаждане през лятото. Имат същият недостатък като термопомпите "въздух-въздух".
 
2. "Водна" - извлича топлинна енергия от земята
2.1. термопомпа "вода-въздух". Състои се от две секции - воден топлообменник, през който преминава вода (или флуид) с температурата на земята и вентилаторна секция за вътрешен въздух. Принципа на работа е следният: извлича енергия от земята чрез топлообменика, като я отдава в концентриран вид на вътрешния въздух. Монтира се вътре в сградата, като чред въздуховоди се разпределя вътрешния въздух. За този модел е необходим сондаж (кладенец) или тръбна мрежа вкопана в земята. Недостатък е че в градска зона е ограничено мястото за сондаж или кладенец, а за вкопаване на тръбна мрежа е необходимо празно място над 500 кв.м. Основен недостатък е, че при движението (рециркулацията) на въздухът в сградата през всички помещения, той се смесва.
 
2.2. Термопомпа модел "вода-вода". Състои се от един корпус с вградени два водни топлообменника. Един през който преминава вода (или флуид) с температурата на земята и един за свързване с вътрешна тръбна инсталация "парно". Монтира се вътре в сградата. Принципа на работа е следният: извлича енергия от земята, като я отдава в концентриран вид на водата движеща се във вътрешната тръбна инсталация "парно". Вътрешните тела могат да бъдат както радиатори или лири, така и конвектори. Разликата е че конвекторите могат да се ползват и за охлаждане през лятото. За този модел също е необходим сондаж (кладенец) или тръбна мрежа вкопана в земята. Има същият недостатък относно градската зона, но ако това е преодолимо - няма по-добро техническо решение за потребителя. Приемущество е, че през лятото охлаждането на помещенията може да става директно с температурата на подпочвената вода, без разход на електроенергия за термопомпата.

ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ
Оплакваме се от недостиг на енергийни източници и в същото време забравяме, че буквално живеем върху един гигантски резервоар от енергия, който обаче все още не умеем да подчиним за задоволяване на тези нужди. Като факт ще спомена,че температурата на нашата планета по научни изследвания се увеличава с един градус по целзий на всеки 33 метра дълбочина. Непосредствено под континенталната кора тя вече достига до 600-7000º С. Това е т.нар. геотермална енергия. Геотермалната енергия се съдържа в нагретите до висока температура подземни слоеве. Тази топлина води началото си от ядрото на Земята или се поражда в земната кора с разлагането на радиоактивни елементи, които се намират във всички скали. Там където топлината е концентрирана до повърхността,може да бъде използвана като източник на енергия.На някои места водата се просмуква през пукнатините и пролуките в земната кора и в контакт с тези нагорещени скали повишава температурата си. Някои от тези нагорещени води циркулират обратно към повърхността и възникват горещи извори или гейзери. Излязлата на повърхността топла вода може да остане под земята в области с пропусклива гореща скала, образуваща геотермални резервоари.Геотермалните резервоари, достигащи температура повече от 3500ºC, могат да се превърнат в мощен източник на енергия. Тези резервоари на около 5 километра от земната кора могат да бъдат достигнати със сондажи. Водата от извора може да бъде използвана за завъртване на турбина произвеждаща електричество. Има три вида геотермални енергийни централи: със сгъстена пара, със суха пара и с двоен цикъл. Геотермалната енергия е възстановяващ се ресурс. Топлината на Земята продължава да се излъчва и всяка година валежите захранват нови водни геотермални източници. Производството на енергия от тях може да се поддържа десетилетия, а може би и столетия. Сравнено с други видове източници на енергия, геотермалните източници имат щадящ ефект върху околната среда. Геотермални източници на енергия са се използвали успешно в стопанства, заплашени от замърсяване райони и повторно залесяващи се области.

ВОДАТА КАТО АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА ЕНЕРГИЯ
Енергия от приливите и отливите
Наблюдавайте движението на вълните, приливите и отливите, настъплението и оттеглянето на водите на моретата и океаните това е огромна сила, която не използваме - така пише Виктор Юго в романа си “Деведесет и трета”.
За осъществяване идеите на великия писател, генерал Шарл де Гол организира строежа на първата в света водноелектрическа централа, която използва енергията на морските приливи и отливи.

Енергия от електролиза на водата
Алтернативен ресурс е водата, неизчерпаем източник на енергия, горивото на бъдещето. Получен от вода по метода на електролизата, от всички горива водородът е най-качественото гориво. Топлината при изгаряне на единица маса е 2,5 пъти по- голяма от тази на природния газ, и 8,3 пъти по-голяма от тази на дървесината. В същото време при тази реакция не се замърсява околната среда, тъй като отпадък при нея е вода, което прави този процес неизчерпаем. Биопревръщане
Под биопревръщане разбираме използването на растенията за преобразуване на слънчевата енергия в химическа енергия във формата на химически съединения, които могат да бъдат използвани за получаване на горива. Предложени са два основни подхода:
Единият е да се използва растителна биомасса като нов материал в процеси. които вече са разработени - пиролиза и газификация на въглеводороди; СО, Н2 и СН4, водещи до образуване на метанол и бензин.
Другият е да се свърже производството на биомаса с биологичното превръщане:

• чрез ферментация до етилов алкохол или метан
• директно получаване на Н2 чрез анаеробна фотосинтеза

Процесът на фотосинтеза в растенията води до запасяване на енергия във формата на множество продукти, като при еволюцията му са се появили различни варианти на тази основна схема. Затова не е учудващо, че това многообразие на процеси и неговите продукти води до няколко възможности за използване на растенията като средство за получаване на горива, т.е. за превръщане на слънчева енергия. Основната цел на биопревръщането е да осигури материали, които могат да се използват като горива.
Общата активност при фотосинтезата е 5%. Това поставя съществена граница върху количеството на продуктите, което може да се получава чрез биопревръщане. Друг сценарий на биопревръщане е водородът от растенията.
Като потенциално гориво водородът има значителни възможности; той може да се пренася чрез тръбопроводи, да се използва в топлинни елементи, а освен това не предизвиква замърсяване. Интересът към фотосинтетичното образуване на водород идва от наблюденията, показващи, че някои щамове водорасли и някои синьо-зелени водорасли произвеждат водород при осветяване в анаеробни условия. Реакцията, при която се извършва образуването на водород, е 2Н+2е Н2 и се катализира от ензима хидрогенеза.

Интересът към този процес е в две насоки. Едната е да се използва екстрахирана хидрогенеза, а другата да се отглеждат отбрани щамове от водорасли в хранителна среда. С използване на хидрогенеза, получена от бактериални клетки заедно с фрагменти на хлоропласти от водорасли или листа на цветни растения, стана възможно да се създават извън клетъчни системи, които образуват водород при осветяване.

Светлина
Мембрани на хлоропласти
Редуциран Н2
Хидрогенеза фередоксин

Другият подход включва изследването на вид водорасли при анаеробни условия - анаеробна ферментация. При този подход до голяма степен се възприема добре развитата технология на обработка на нечистотиите, която използва бактерии за разграждане на органични отпадъци до една добре дисперсирана тиня.
 
Технологията на производство на метан от нечистотии е аналогична на неговото естествено образуване в блатата и анаеробните тини. То се обуславя от някои бактерии, които използват Н2 за редукция на СО и СО2 до метан в анаеробни условия. Подборът и изследванията на тези произвеждащи метан микроорганизми показват, че при изкуствени условия биха могли да бъдат постигнати високи темпове на производство. Когато се извършва при естествени условия, образуването на метан е крайният резултат на сложна серия от реакции, при които структурните съединения на растенията и животните - белтъци, липиди, въглехидрати – се разграждат до малки молекули.В тези процеси участват множество най-различни бактерии, водещи до образуването на относително малък брой междинни продукти (като органични киселини), които се преобразуват в СО2 и СН4. Но ако изключим някои гъби и бактерии, много малко други организми са в състояние да разградят лигнина, поради което дървесните материали могат да останат като непреработени отпадъци. За осъществяване на редукционните процеси при разграждане на материалите бактериите използват химическа енергия на органичните растителни отпадъци за разлика от образуването на Н2 от синьо-зелените водорасли,където се използва светлинна енергия. Образуването на метан зависи от to; pH и относителното съдържание на въглерод и азот във ферментиращия материал.

Един от проблемите е, че за ефективното производство на метан от бактерии е необходима висока температура (около 350oС), и докато през лятото системата може да функционира добре, през зимата температурите са толкова ниски, че производството на метан по времето когато е най-необходим спада.
Интересен като метод е и газификацията на биомасата и производството на метанол. Производството на въглищен газ е пример за един по-общ процес на пиролиза, при който разлагането на органичната материя се извършва чрез загряване. Това разлагане води до образуването на газове (СО2, СО, Н2, СН4), течни въглеводороди, смоли и въглерод (кокс, дървени въглища), чиито пропорции зависят от температурата, от налягането при протичането на процеса и от доставянето на въздух.

Изводите, които можем да направим са, че при фотосинтезата като алтернативен метод за получаване на енергия общата ефективност е 5% . Това поставя съществена граница върху количеството на продуктите, което може да се получи чрез биопревръщане. Изследванията върху другият сценарий за биопревръщане - водородът от растенията показва значението на подбора на биологически организми с полезни свойства. Анаеробна ферментация, газификацията на биомаса и производството на метанол имат голямо практическо значение.

Природата е безкрайно щедра към нас хората и ни е дала всичко, за да живеем богато и щастливо. От нас се иска само да овладеем тайните й и да обединим усилията си за изграждане на едно хармонично общество.